" ШАМПИОНЪТ "

   Роден съм през 1993 г.
Знам това заради пръстена,който господарят сложи на крака ми ,когато бях само на 7 дни!
   От тогава минаха много дни и нощи,майка ми ме покриваше през нощта,а татко през деня.
  Баща ми често говореше със мен и брат ми,разказвайки ни за това как е летял на състезание!
Мама и татко ни казваха,че идваме от линия птици,наречена "Ван Гейл" с много шампиони по произход!
Татко получи името " Принцът на Пау" ,а Мама "Принцеса" ,благодарение на белите перушинки,които имаше около главата си,които приличаха на корона ....
   Времето мина и обгрижени с любов,брат ми и аз пораснахме големи и силни.
    Един ден господарят ни взе и каза :
"Ето две изключителни малки,ако приличат на родителите си ,ще са първа класа ,имат шампионска кръв в себе си !"
След това,той ни заведе на място наречено "Клуб" и там чухме глас: "Лот 5" и докато се осъзная чух друг глас да вика -"Лот 1" и чух как чука удари и каза "Продаден"!
   Някакъв мъж отвори клетката ,каза " Ще взема този" и отне брат ми ....
След това ме прибраха у дома и ме поставиха на друго място.
    Започнах да плача за Мама и за Татко...
След известно време чух баща ми да говори от другата стая,бързо вървях към него и го попитах през сълзи:
     "Защо не мога да бъда със теб"?
   - Защото ти си във възраст,в която можеш да се грижиш за себе си - ми отговори той...
   И не забравяй//......във вените ти тече шампионска кръв !!!

  В последните дни започнах да ставам все по-силен и по-силен, размахвайки крилата си и гледайки навън през мрежата ..
Забелязах бяла конструкция,която хората наричат църква и червена сграда наречена фабрика.
    Всеки ден бяхме пуснати и започнахме да летим все по-далече и по-далече..., връщайки се в малката ни къща всеки път....
   Мина време и хората започнаха да ме изпращат на това,което наричат Конкурс.
    Сутринта ни освобождаваха и трябваше да се приберем у дома възможно най-скоро.
     Преди един специален конкурс,чух господаря да казва: "Това е най-голямото състезание,шампионски етап с малките,като за първи път трябва да преминете отсечка с вода ,но всичко ще е наред,имаш ШАМПИОНСКА КРЪВ В СЕБЕ СИ " !
    Цял ден и цели две нощи останах с другите гълъбчета ,като мен които идваха от различни краища на окръга...
5,4,3,2,1 "Старт" викаше човешки глас!
   Вратите се отвориха и всички излязохме навън,въздухът беше толкова приятен.Обикалях с ятото в кръг и изведнъж си спомних думите на баща ми : " Видиш ли огнената топка в небето,гледай да ти е винаги отдясно-много е важно" !
     Направих го точно и скъсах от ятото....
   След много часове летене,забелязах ято гълъби много близо до земята.Повъртях се до тях и кацнах.
    Оглеждайки се забелязах,че всички те са много цветни,но това което привлече вниманието ми най-много беше,че никой от тях не носеше пръстен.
   После всички слязоха на земята и започнаха да ядът зърна хвърлени от хората ,бутайки се един друг...
   Помислих си :"Тук не ми е мястото" и се върнах във небето,прибирайки се към дома..
   След известно време видях бялата църква и червената фабрика.
Прибрах се малко късно,чух господаря да скърби: " Но ти се опита,имаш шампионска кръв в себе си,следващият път ще е много по-добре " ....
     От тогава минаха много дни и нощи,а аз участвах в много конкурси,правейки така наречените класации.....
    Един ден господарят ме взе в ръка ,протегна крилото ми и каза : " Е,време е за големия опит -национален конкурс Барселона ! Но не се притеснявай,имаш шампионска кръв в себе си ! "
    До него се чу друг глас: " Готов ли си Уол?"
    Беше Колин,приятел на господаря ми ...
   Сложиха ме в кошницата и от там в колата .
Спряхме след известно време,кошницата в която бях аз ,беше извадена от колата и господарят ми се нареди на опашката с други хора ...
Някой попита: " Г-н Уол Уотсън?
    -"Тук" -отговори моят господар...
     -"Колко птици"?
     -"Две,само две,са най-добрите ми птици,в тях има шампионска кръв"!

Взеха ме от кошницата и с помощта на машина имах гумена скоба на крака. После пак ме взеха, а на другия крак пак получих гумена скоба. После ме вкараха в голяма клетка, заедно с около 25 други. Не отне много време, и усетихме, че се движим. Прекарахме две нощи в тази клетка и заради пода, който продължаваше да се люлее, имахме моменти, в които ни беше зле. Един от нас каза, че сме на лодката, какво беше това? Скоро се съмна и пристигнахме отново на сушата, клетката сега бавно се люлееше. После спряхме и бяхме нахранени, вероятно моментът, в който трябваше да се натъпчем, за да се надуем. Чух един от нашите да ми казва: " Яжте бавно и не се тъпчете иначе ще сте болни.". Той беше чичо ми, , братът на баща ми, бяхме в една клетка.

" Ощипете по малко и елате с мен, ще седнем отстрани, където е тихо и приятно. Чичо се опита да ме пази от всички удари, които се случиха в клетката. " Не им обръщайте внимание, когато ги освободят от тук, ще бъдат изтощени. След още два дни шофиране колата спря и чичо каза : "Тук сме" !

     Беше по обяд, според хората, когато вратите на клетката се отвориха. "Остани с мен", каза чичо ми и скоро излязох на чист въздух. Небето беше пълно с моите приятели, почти черно, но аз останах около чичо. Малко след това вече летяхме над планини и води в ято от 50 други. След това от дъното и четирима паднахме. " Оръжията!", каза чичо, " се използват от хората, за да ни свалят от небето.". Имаше само свиркане и небето беше изпълнено със светлини. За щастие успяхме да преминем през огнестрелните оръжия. Огледах се около себе си и 15 от нас ни напуснаха. Някои започнаха да бягат. "Спокойно, имаме още дълъг път да извървим", прошепна чичо ми. Започна да се стъмва. "Дойде време, последвайте ме", каза чичо. Тръгнахме надолу и кацнахме върху сграда, построена от хората. " И преди съм почивал тук, наблизо имаме и малък източник на вода от където можем да пием, след което чакахме следващия ден.". Другите бяха разстроени. " Защо трябваше да спираме? Ще продължим да летим.". " Пуснете ги, те ще се опитат да вървят на голямо разстояние над водата, без да виждат къде летят. Поради капките вода, разпръснати във въздуха, перата им ще се намокрят и ще загинат в дълбоката вода.". Опитах се да ги предупредя какво ги очаква, но те не ме послушаха. Десет от тях възобновиха полета си, но не отне много време преди да се стъмни. Чудя се какво ли се е случило с тях. Пак ли кацнаха или морето ги е глътнало? Никога няма да разберем. Затворих очи и заспах.

Бях събуден от крилата на чичо ми. " Хайде да слезем за глътка вода.". Забелязах, че зората едва наближава. Малко след водата четирима вече летяхме. От долу, някъде под нас, чухме силен шум. " Море е ", успокояваше ме чичо, " продължавай да летиш високо и вълните няма да те притесняват.". Летях дълъг път, докато не видях бряг. Добре, ето ни и нас. Прекосих скалите, които хората наричат белите скали на Дувър. Чичо ми бавно се обърна надясно, а след това тънък черен кабел се изпречи неочаквано на пътя ми. "Пази се от главата", което направих. За съжаление другите двама другари не го видяха навреме и паднаха на земята. Бяхме само аз и чичо. Усетих крилата си тежки, като олово, но чичо ми каза да не се предавам, защото почти беше вкъщи. После чух писък: " УЛИУ!", чичо ми извика. " Летете към дърветата възможно най-бързо!". Започнах да размахвам крила с последните капки енергия. Когато стигнах до дърветата, се обърнах към чичо ми да му кажа, че съм успял, но чичо вече не беше с мен.

   Чувствах се изоставена. Тогава, в съзнанието си чух гласа на баща ми, насърчавайки ме: " Във вените ти тече шампионската кръв, разпери криле и поеми полет.". Възнесох се и след известно време забелязах църква...   Вижте Червена сграда... прибрахме се! Точно по тъмно. " Е, как по дяволите, може да стане гълъб току-що?", каза учителят ми изумен. Гумените скоби бяха свалени от крака ми и се чу часовникът. Бях толкова изтощен, че веднага заспах, радвам се, че съм вкъщи. На следващия ден вратата се отвори и на прага имаше двама души, заедно с моя господар. " Боже, какво време! Цяла нощ валя ", каза един от тях: " И изглежда, че днес цял ден ще вали. Както и да е, да проверим гълъба. В момента това е единственият гълъб пристигнал от Барселона."

   "Всичко е наред", можете да чуете гласа си, след като ме държите и гледате серията на пръстена ми. " Изключителна птица е, ако е успял, Уолтър!". Моят господар се усмихна. " Изобщо не ме изненадва, той има Шампионска кръв в себе си.". " Сега си заслужи правото да се нарича шампион, Уолтър."

    Дълги дни мислех за чичо , обмисляйки всичко, което той направи за мен. Тогава един ден в нашата ферма влезе жалка птица, с липсващи пера от крило и опашката откъсна на половина. Прелетях при нея, за да я видя по-добре. " Не, не можеш! Чичо!". Разказа ми как бил нападнат от ястреб, хванат в нокти, блъснат на земята и разкъсан от пера от крило. Тогава дете, което е било наоколо, ударило хищника с нещо, успяло да го прогони. Малкото същество го заведе в дома си, където постепенно се възстановило и накрая беше освободено. " Толкова е хубаво да те видя отново, чичо, жив и здрав.". Казах му какво се случи в състезанието, в което участвахме заедно. Той беше много горд с мен. Мой ред беше да кажа на синовете и дъщерите си "Шампионска кръв" и да им кажа, както баща ми разказа за семейството на шампионите, чиято кръв носим в себе си.

   Разказах им и как аз самият станах шампион, като бях единствената птица, пристигнала на следващия ден от Барселона поради пороен дъжд. Вторият дойде след мен, беше не друг, а брат ми, от когото бях отделен след търга. Господарят винаги ни е казвал, че имаме "Шампионска кръв" в нас и ето, че думите му се сбъднаха.

            Не мога да повярвам !