Филип Мартин

Кой е Филип Мартин? Гражданин на Лиеж, който се гордее с града си; франкофон, но знаещ също и английски, холандски, румънски, унгарски и още няколко други езика, включително латински. Той е учител по френска литература в училището на Лиеж. Когато се запознах с него, той живееше в Упей с майка си и баща си, Мари-Терез и Анри. Сега живее в предградието на Лиеж, Ерме, със съпругата си Михаела.

Срещнах се с Филип с помощта на белгийското списание за гълъбовъди “Pigeon Rit”. Филип е репортер там. Един ден, след като прочетох една изключително интересна негова статия, реших да му пиша и той ме покани да го посетя следващия път, когато минавам през Белгия. И така се запознахме през 1989 г. Оттогава сме приятели.

Филип притежава единствените птици, оригинални потомци на линията Дюре в Белгия. Дюре е промишлен магнат от Екусин и е един от най-добрите гълъбовъди на своето време. Още преди 1914 г. той разполага с първокласни птици, но именно гълъби от линиите Брик, Маришал и Тремери го отвеждат до върха. Един ден д-р Брик му обяснява своите методи. На следващия ден Ернст Дюре започва да отглежда гълъби по системата на вдовството. Успехите му включват две първи места в националното класиране от Дакс, 2-ро в националното класиране от Барселона и 3 първи места в Националното класиране от По през годините 1930, 1931 и 1933. През Декември 1933 г. той продава всичките си гълъби – общо 65 на брой. Те реализират най-високата сума пари от награди плащана някога, а именно 124000 франка, достатъчни за закупуването на десетина къщи. Филип притежава дневниците на Дюре, които са изключително интересни.

Той самият се увлича най-вече по състезания на дълги разстояния, като постепенно си е изградил отбор от гълъби за състезания като това от Барселона. През 1991 г., заедно с майка си, която също е гълъбовъд, той е 23-ти в националното класиране. Филип притежава гълъби от Морис Грюсон от Стеенворт, който е отгледал известния “Суперкрак”. Освен това, притежава птици от Пол Ширку, Марсел Лекуш и Уили Ван Де Мале. Когато посетих Филип през 1990 г. взех със себе си дузина птици от линиятаТрентън, отгледани от Греъм Миликън.

Филип, обаче, се обръща към страните от Източна Европа след като прочита за състезанията на изключително дълги разстояния организирани от гълъбовъди в Румъния, Унгария, Югославия и Русия. Нека да го оставим сам да разкаже за това:

“За пръв път посетих Унгария през 1984 г. докато тя все още беше зад желязната завеса. След това написах първия си репортаж за състезания с гълъби от Източна Европа. Намерих птици, които за година в състезания прелитат между 4800 и 5400 километра. След първото си посещение съм се връщал там всяка година, участвайки активно в унгарските състезания, както и в спартакиадата пред 1988 г. Това е олимпиадата на страните от източния блок. На състезанието присъстваше съветска делегация, която обаче само наблюдаваше без да има гълъби.

Организирахме банкет с президентите на различни организации – унгарската, чехословашката, словенската, румънската, югославската и българската. Полският президент беше принуден да прекара цял един ден на летището във Варшава, благодарение на генерал Ярузелски, който обяви извънредно положение. Именно по този начин бях поканен на спартакиадата пред 1990 г. тя беше последната преди падането на желязната завеса.

В състезанието участваха 5 отбора от руски гълъби, единия от които се състоеше от 15 птици на Руската федерация. Имаше един отбор от Украйна в стандартния клас, както и един в спортния. Именно на тези състезания се запознах с бъдещата си съпруга Михаела, която по това време беше студентка и придружаваше баща си, също запален гълъбовъд. Именно там открих прекрасни гълъби за състезания на дълги разстояния. Един от украинските гълъби беше участвал поне в едно състезание на 1500 км.
Най-добрият гълъб, шампион на СССР, носеше номер 2097-82. Победите му включваха 1-во място от Самара на 1900 км през 1988 г. и 2-ро през 1989 г. Имах щастието да купя този гълъб. Кръстих го “Горби”. Три дни след завръщането ми в Лиеж, той беше вече настанен в моя гълъбарник и чифтосан с дъщеря на втория на международното състезание в Барселона.. потомството им, което се появи през 1990 г. спечели много състезания и беше класирано включително и за Барселона. “Горби” и партньорката му продължиха да отглеждат прекрасни гълъби.

След това го чифтосах с една женска от линията Трентън на име “Ръсел Дъч Фърнс”. Те отгледаха “Лоел Блан”, който беше първи в състезанието от Брив като млада птица. Впоследствие “Горби” бе чифтосан с женската “Фърн” и отгледа “Горбица”. След това го чифтосах със сестрата на победителя от Перпинян на Анри Монард на име “ЛьоНоар Горби” (Черния Горби), който се представи отлично в състезанията като едногодишна птица. След това го чифтосах със собствената му дъщеря “Ла Бел Дьо Горби” (Красавицата на Горби) и те заедно отгледаха женската “Ла Консагуин” (Полу-сестра) и мъжкия “Льо Консаген” (Полу-брат). Последния го наричам “Грозника”. Чифтосах го още с “Лонже Айл” (Дългия Остров), от което чифтосване получих две женски, които поставих в отделението за разплод. През последните няколко години професионалните ми задължения не ми позволяваха да участвам в твърде много състезания, но продължих да тренирам птиците си, така че да са готови за бъдещето. През 1994 г. успях да изпратя 7 от внуците на “Горби” до Марсилия на 824 км и всички се върнаха. Няколко от приятелите ми, на които съм давал гълъби казват, че птиците ми се справят чудесно на състезания на разстояния над 100 км.

Преди да си купя “Горби, през 1986 г. той е отгледал птиците “Урал Хопър” (Уралския Скокливец) и “Богдана”, които от своя страна отглеждат “Кавказкия Рицар”. “УралХопър” е чифтосван също и с женската, която е 5-та в националното състезание от Тюмен през 1987 г. на 2885 км и отглежда “Сибирската Звезда”. Тя, от своя страна, държи световния рекорд на 3300 км. “Богдана”, след чифтосването си с “Тюмен Експрес” (1-ви в националното класиране от Тюмен през 1992 г.) отглеждат женска, която е 3-та в националното състезание от Макхатскала на 1930 км през 1994 г.

Поглеждайки назад последните 6 години, през които стотици писма бяха разменени и хиляди километри бяха пропътувани, мога със сигурност да кажа, че “Горби” произлиза от династия на истински победители. Според мен, в Белгия в момента няма друга подобна линия. На практика, може би само д-р Брик може да й съперничи с линията на своя “Юлий Цезар”. Ето информация за някои от последните години:

1. 1745 км, състезание “Ивановка” през 1992 г. “Олимпик Иван” покрива разстоянието за 3 дни, 6 часа и 30 минути. Той е отгледан от г-н Нозик.
2. 1921 км, състезание от Макхатскала през 1994 г. “Кавказкият Рицар”, отгледан от Ониччук покрива разстоянието за 4 дена 10 часа и 30 минути.
3. 2885 км, състезание от Тюмен през 1992 г. “Тюмен Експрес”, отгледан от Ониччук покрива разстоянието за 20 дни без 1 час (освободен в 8:00 часа сутринта на 26 Юли и засечен в 7:30 на 15 Август).
4. 3300 км, експериментално състезание от Омск през 1993 г. “Сибирската Звезда” трениран от Нозик и отгледан от Ониччук покрива разстоянието за 21 дни 14 часа и 20 минути.

Купих си тези четири гълъба и им дадох имена. Сега за пръв път изучавам как птиците се връщат от състезания на изключително дълги разстояния. Дивите гълъби са усъвършенствали способността си да летят продължително поради необходимостта от миграция. Някои са прелитали по 3700 км като на ден са покривали по 100 км за около 2 часа.
Понеже състезателните гълъби притежават подобна физиология и почти същата морфология, се предполага, че ще могат да се справят сравнително добре при тези състезания. Изучавал съм различни източници на информация, като например от Асоциацията на гълъбовъдите на Трентън, а също и от различни източници от Русия и Китай, от която си направих някои определени изводи. Не трябва да се забравя, че е важно не само разстоянието, но и вида на терена. Например, от Сибир непрестанно духа насрещен вятър, докато от Кавказ, той по-скоро помага на птиците.

Ден От Сибир От Кавказ
1 800-850 км 900 км
2 400-450 км 450 км
3 300 км 300 км
4 200 км 200 км
5 100 км 100 км
6,7, 8 и т.н. 100 км 100 км

Като че ли съществува някаква бариера на около 1930 км. До това разстояние най-добрите гълъби успяват да развият скорост от 550-600 метра в минута. Над това разстояние средната скорост пада, а разстоянието, което се покрива на ден достига само до 100-тина километра. Най-дългото официално състезание е от Омск на 3300 км. Ето и един анекдот: “Състезанието от Омск е по-добро от състезанието от Тюмен, защото климатичните условия са по-подходящи.” Планината Урал се явява бариера, висока около 1 км. Когато “Тюмен Експрес” печели първото си място в националното състезание от Тюмен през по-голямата част от 3-те дни вали дъжд.

Световни рекорди
1744 км състезание “Ивановка”, 1992 г.
2885 км състезание от Тюмен, 1992 г.
3300 км състезание от Омск 1993 г.
1920 км състезание от Макхатскала, 1994 г.

Състезание от Омск на 3300 км до гълъбарника на Нозик
Освободени на 26 Юли 1993 г. в 7:00 сутринта от самолет.
1 5950-90 16 Август 1993 г. 20:30 1.0
2 11053-89 16 Август 1993 г. 21:20 0.1
3 1601-84 17 Август 1993 г. 19:30 1.0
4 1843-91 19 Август 1993 г. 19:00 0.1
5 8341-88 20 Август 1993 г. 18:00 1.0
6 9977-88 24 Август 1993 г. 19:00 1.0
Пояснение: Колона: 1. Птици според ред на пристигане. 2. Номер на птицата. 3. Дата на пристигане. 4. Време. 5. Пол 1.0=мъжки, 0.1=женски.

Състезание от Тюмен на 2900 км
Освободени в 8:00 сутринта на 26 Юли 1992 г от самолет.
1 7214-87 15 Август 1992 г. 7:30 1.0
2 6419-86 18 Август 1992 г. 8:00 1.0
3 4417-88 24 Август 1992 г. 9:00 1.0
4 7155-87 25 Август 1992 г. 19:00 1.0
5 219-88 25 Август 1992 г. 21:00 1.0
6 8045-88 26 Август 1992 г. 7:30 0.1
7 735-87 29 Август 1992 г. 19:30 1.0
8 9138-83 29 Август 1992 г. 20:30 0.1
9 7179-87 29 Август 1992 г. 21:00 1.0
10 458-88 29 Август 1992 г. 21:00 0.1
Пояснение: Колона: 1. Птици според ред на пристигане. 2. Номер на птицата. 3. Дата на пристигане. 4. Време. 5. Пол 1.0=мъжки, 0.1=женски.

Така свършва писмото на Филип. Пътуванията и опитът му го представят като един гълъбовъд, изключително заинтересован от най-различни проучвания. Представете си само, как се е чувствал при първите си посещения зад желязната завеса в страни, където също има гълъбовъди. Пътуванията му с личната кола, която не е особено голяма, са забележителни. На едно от тях той посещава Унгария, Югославия и Украйна, изминавайки 6000 км за 8 дни. Търсейки материали за белгийската преса, той е посетил много от най-добрите белгийски гълъбарници и е добре позната фигура на повечето извънсезонни събития. Освен това, той с голям интерес чете много английски вестници и книги посветени на спорта, стига да успее да си ги набави. И най-накрая изненадващо, въпреки, че е белгиец, той се интересува от теорията за очите на гълъбите.